Проект за опера в Истанбул се приема със смесени чувства

stat 11:00  |  5 юли 2017 | | / Редактор Лилия Чалева
Ердоган пред портрета на Кемал Ататюрк Ердоган пред портрета на Кемал Ататюрк
Сн.: Getty Images/Guliver Photos

Изоставена сграда с изопчупени стъкла и фасада, облепена с афиши, издигаща се на емблематичния площад Таксим, е предвидено да изчезне.
Тя ще отстъпи място на голяма опера, достойна за един град с 18 милиона жители. Но проектът не предизвиква само задоволство, отбелязват в статия Стюарт Уилямс и Фуля Йозекан от АФП, цитирани от БТА.

Обявен на 12 юни от президента Реджеп Тайип Ердоган на ифтар с творци в разгара на месеца Разаман, проектът предизвика по-скоро положителни реакции в света на изкуството, но се очертава също и разногласие, тъй като сградата, която ще бъде разрушена, е не друга, а Културният център "Ататюрк", наречен в чест на основателя на модерна Турция.

Всичко, което засяга наследството на бащата на турската република, развихря страсти в Турция и Културният център "Ататюрк", макар и изоставен от години, символизира една светска традиция и западна концепция за културата, които се асоциират с Ататюрк, починал през 1937 г.

След откриването си през 1969 г. този мастодонт с фасада от стъкло имаше бурна, дори злощастна история.

Той бе опустошен при пожар през 1970 г. и залата за спектакли бе реконструирана и отворена отново едва през 1978 г. Културният център "Ататюрк" след това бе гвоздеят на истанбулския културен живот в продължение на три десетилетия, преди да бъде затворен през 2008 г. за реновиране.

Но обновителните работи изобщо не се състояха и сградата бе оставена да се руши - неподвижен свидетел на вълненията на турската политическа сцена.

Площад Таксим често е епицентър на народното им проявление, какъвто бе случаят при така наречените протести за парка Гези от 2013 г. срещу Ердоган, който тогава бе премиер, или митингите на негови привърженици през 2016 г. след осуетения опит за преврат.

"Културният център "Ататюрк" - това свърши, ние ще го съборим, за да дадем на Истанбул една нова хубава сграда", каза Ердоган на своите гости.

"Ние искаме Истанбул да има културния и художествен център, който заслужава".

Затварянето на Културния център "Ататюрк" имаше голямо отражение върху истанбулския културен живот, тъй като оттогава повечето оперни състави и балетни трупи се изявяват в операта Сюрея - великолепна сграда от 20-те години на миналия век, но много тясна, за да приеме мащабни спектакли.

"Очакваме концертна зала, достойна за това име, и съобщението, направено от президента Ердоган, ни радва", казва Йешим Гюрер Оймак, директорка на Истанбулския музикален фестивал, организиран от Истанбулската фондация за култура и изкуства.

"Това означава, че все повече международни оркестри и големи продукции ще имат възможност да идват в Истанбул и че турски трупи ще могат да представят спектакли на по-високо ниво", добави тя.

Ако проектът се реализира, той ще засили привлекателността на площад Таксим, намаляла след демонстрациите от 2013 г. и серия атентати, засегнали Истанбул миналата година.

Културният център "Ататюрк" , който е с форма на паралелепипед, символизира за много турци "старата Турция", преди идването на власт през 2002 г. на ислямо-консервативната Партия на справедливостта и развитието на Ердоган.

Проправителственият в."Дейли сабах" го определи като "брадавица на една безжизнена архитектура" и "мрачен спомен" за 60-те години на миналия век.
Но според други Културният център "Ататюрк" е символ на модерната република, основана от Ататюрк - който бе влюбен в операта - и трябва да бъде обновен, вместо разрушен.

Сами Йълмазтюрк, отговорен представител на истанбулския клон на гилдията на турските архитекти, смята, че предвиденото разрушаване на Културния център "Ататюрк" "се вписва в рамките на проект, целящ да спре модернизацията и да унищожи републиката".

На площад Таксим под сянката на празната черупка, в която се е превърнала сградата, мненията за новия проект се разминават.

"Тази сграда е символ на Таксим. Те ще обезличат Таксим, тъй като аз не вярвам, ще бъде по-добре с новия проект", казва Хаджер, на около 50 години.

Гюрер Ойнак, срещнат край сградата, си представя възможен компромис в спора: да се запази фасадата и да се реконструират изцяло останалите части на сградата.

"Културният център "Ататюрк" е оставил важна следа в облика на този град. Бих искал да видя запазена фасадата, тъй като тя е част от нашата памет", казва той.


Последно в Лента