Нивите у нас са поскъпнали с 5% през 2017-а

stat 10:07  |  30 ноември 2017 | | / Редактор Лилия Чалева
Очаква се застой на пазара през първата половина на 2018 г. и след това скок от 10-15%. Очаква се застой на пазара през първата половина на 2018 г. и след това скок от 10-15%.
Сн.: Bulphoto

Цената на земеделската земя в България през 2017 г. отбелязва лек ръст от 5% спрямо миналата година.
Няма голямо предлагане на ниви, но няма и голямо търсене, заяви пред журналисти Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), пише investor.bg.

„Всеки е в очакване какво ще се случи през българското председателство догодина и какви средства ще има за земеделието. Няма голям стрес на пазара. Единствено има търсене на големи парцели над 200 – 300 дка, но причината е, че не се предлагат“, обясни той.

Такива парцели се търсят за трайни насаждения, например лавандула.

Той очаква застой на пазара през първата половина на 2018 г. и след това скок от 10-15%.

"От две-три години пазарът в България е стабилен. Цените на обработваемата земя достигнаха нива, които не са ниски. Няма да има голям стрес нагоре или надолу“, прогнозира Стайко Стайков. Той припомни, че скъпите земи са в Северна България и Южна Централна.

Тази година по думите му има застой на рентите след отпадането на мярката за агроекология. Друга причина са влошените на места метеорологични условия. Има задържане на наемите в левове, а при наемите в зърно няма промяна.

За Северна България средната рента е 50 лв., с изключение на Добрич, Силистра и нивите по поречието на Дунава, където са най-плодородните земи и рентите са 80-100 лв.

Работните групи, които ще обсъждат в агроминистерството законодателната дейност по Кодекса за земята, още не са сформирани, каза още той.

„Първо очакваме да се изясни визията за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП). Групите вероятно ще се сформират след българското председателство на ЕС (през първата половина на 2018 г.)“, каза Стайков.

Ангажиментите на България около председателството са големи и работата по Кодекса ще е след нашето домакинство, допълни той. Реално според него е новото законодателство да е факт през 2019 г.

За да се работи за комасацията и напояването, трябва да са ясни условията, обясни Стайко Стайков. Например според него трябва да има яснота за финансирането на земеделието след Brexit.

Председателят на БАСЗЗ беше един от участниците в Регионалния форум за бъдещето на земеделието, който се проведе в София.


Последно в Лента