Експерт: Сивият сектор унищожава строителния бранш

stat 11:20  |  2 юли 2018 | | / Редактор Лилия Чалева
строеж, работник строеж, работник
Сн.: БТА

Депутатите приеха на първо четене в парламента подготвяните промени в Закона за устройство на територията. Как ще се отрази това на строително- инвестиционния процес, какви са предизвикателствата пред бранша и какви са нужните нормативни промени, за да се ограничи работата на сивия сектор?

На тези въпроси отговаря инж. Илиян Терзиев, председател на УС на Камарата на строителите в България, в интервю за в. "Труд".

– Инженер Терзиев, в парламента се обсъждат промени в Закона за устройство на територията. Как според КСБ ще се отразят тези изменения на сектора. Зад кои предложения заставате?

– Новото ръководство на Камарата на строителите в България (КСБ), което влезе в правомощия от края на февруари тази година, си постави амбициозни задачи. Една от тях е да работим за промени в нормативната база, с цел подобряване на строително-инвестиционния процес. Основен закон за бранша е Закона за устройство на територията (ЗУТ). Нашата позиция е, че след повече от 80 изменения на нормативния акт е дошло време за кардинална промяна. КСБ предлага разделянето на ЗУТ на два закона – за териториалното устройство и за строителството. Знаете, че в НС бяха внесени 5 отделни предложения за промени в закона и те бяха приети на първо четене. Ние като Камара сме притеснени и изразихме нашето категорично становище по отношение на един от законопроектите, с който се изменя и чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС). Ние разбираме мотивите на вносителите- група депутати, че промените целят отстраняване на съществуващите противоречия между ЗУТ и ЗКС и сме съгласни с констатацията, че трябва да се преустанови практиката „нерегламентирани строителни бригади“ да изграждат жилищни и смесени сгради ниско застрояване.

Това, освен че не гарантира спазването на действащите строителни и технически норми, създава реална опасност за живота и здравето както на работещите, така и на бъдещите ползватели на сградите, ощетява бюджета и не на последно място – подхранва сивата икономика. Във варианта, в който са предложени промените обаче, те няма да решат проблема. Затова ние от КСБ считаме, че трябва да отпадне възможността, предвидена в чл. 14, ал. 2 – строителни дейности от 5-а категория да се изпълняват от строители, невписани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС).

Ние предлагаме в ЦПРС да се вписват всички строители на строежи от първа до пета категория включително, както и по отделни строителни и монтажни работи. Тази промяна е ключова за бранша и се очаква във всички населени места в страната. Особено важна е за малките и средните фирми. Ние сме изпратили нашето становище до председателя на НС г-жа Цвета Караянчева, до министър- председателя г-н Бойко Борисов, до всички парламентарно представени политически сили, до вицепремиера Томислав Дончев, до министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, до НСОРБ, до синдикатите.

Проведохме и поредица от срещи с политическите сили, и с отговорните за бранша министерства. Представихме нашата позиция и я аргументирахме. Разчитаме между първо и второ четене на законопроекта да се направят нужните корекции и в пленарна зала във финален вариант да влезе един наистина добър закон, въвеждащ ред и гарантиращ равнопоставеност и справедливост в сектора.

– Редно ли е да се ограничат малките изпълнители да изграждат сгради с площ до 300 кв. м.? Ще доведе ли това до фалити на компании или напротив – ще ограничи сивия сектор, доколкото такъв е останал в строителния бизнес?

– Сивият сектор е този, който ограничава малките изпълнители в момента и не само ги ограничава, той ги унищожава – с нелоялна конкуренция, с неспазване на никакво законодателство, нито касаещо строителството, нито трудово-осигурителното, нито данъчното право. Ще ви дам пример. Към днешна дата в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към КСБ са вписани 5100 фирми, а в статистиката се водят още 15 хил. с предмет на дейност строителство. Ние считаме, че не е редно за 5100 фирми правилата да са едни, а за 15 хил. въобще да няма правила. Към тях прибавяме и т.нар „бригади“, които дори не са юридически лица, те са абсолютно нелегитимни. Виждате мащабите на проблема. Строителството не е проста работа, независимо дали става въпрос за 30, 300 или 3000 кв. м, те трябва да са построени, така че да се гарантира спазване на изискванията за сигурност и безопасност, както за ползвателите, така и за работниците. Кой може да контролира как и какво строи и спазва ли правилата една т.нар „бригада“? А плаща ли данъци и осигуровки? Ние искаме равнопоставеност – законът да е еднакъв за всички. Ако искаш да строиш в 5-та категория – покажи, че си легитимен правен субект, заяви се в регистъра, съобразявай се с правилата, както всички останали. В този смисъл квадратите тук нямат никакво значение, въпросът е принципен.

– Идеята за узаконяване на незаконни строежи след плащане на глоба в размер на 30 на сто от стойността им бе оттеглена преди първо четене в Комисията по регионална политика. Имаше ли резон в нея, предвид факта, че и към момента има незаконни строежи, към които има обществена търпимост по ред причини?

– Допускането на процедура за узаконяване на незаконни строежи, които са изградени без одобрени проекти и издадени разрешения за строеж, създава условия за занижаване изискванията към проектната документация, надзора в процеса на строителството и към строителните фирми, които ги изпълняват. КСБ е за ясни права и отговорности на всички участници в строителството и контрол по спазване на законоустановените процедури. Строителството трябва да се изпълнява по одобрени инвестиционни проекти, които са изготвени от лица, притежаващи съответната проектантска правоспособност. Проектите следва да бъдат оценени за съответствието им с основните изисквания към строежите.

Строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности, позиция „Строителство“, трябва да бъдат вписани в Централния професионален регистър на строителя, който се води в КСБ.

По отношение на допусканите в годините режими на търпимост към незаконно изградени строежи действително са отчитани социални и икономически аспекти, но проявяването на търпимост към такива строежи не означава тяхното узаконяване.

– Приемате ли идеята ДНСК и нейните регионални подразделения да отговарят за премахването на всички преместваеми обекти?

– ДНСК следва да отговаря за премахването на преместваемите обекти, които са поставени в нарушение на действащите разпоредби и са разположени в имоти държавна собственост, както и в селищните образувания с национално значение – националните курорти, плажовете, а защо не и в националните паркове, където държавата притежава правата за управление.

– Как ще коментирате идеята за нови критерии относно поставянето на преместваеми обекти, за да се ограничат нарушенията по морето?

– По принцип подкрепям идеята за по-ясни и точни правила, както за разрешаването, така и за премахването им. Може да се коментира предложението за ограничаване на площта, височината и броя на модулите (до 15 кв. м,до 3 модула с височина до 3 м). Определящи за размера им трябва да бъдат Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и концесионните договори. Министерството на туризма трябва да изготви наредба, в която подробно да бъдат определени изисквания не само за размерите на преместваемите обекти, но и за функционалното им предназначение, естетически изисквания и др., които да доведат до естетизация на средата и повишаване качеството на туристическия продукт.

– С НСОРБ инициирате промени в ЗОП. Какви мерки трябва да вземе държавата, за да спре лавината от обжалвания, която спъва инвестиционния процес?

– Статистиката сочи, че 80 процента от търговете в момента се обжалват, като експертите са изчислили, че в резултат на непрекъснатите обжалвания закъснението на изпълнението на обектите е общо над 30 години. Това е проблем както за възложителите – общини, министерства, УО на оперативните програми, така и за изпълнителите, и като цяло това е проблем за страната. Коментирали сме темата с вицепремиера Томислав Дончев и с ръководството на НСОРБ. КСБ изрази по този въпрос своята подкрепа към внесените промени в ЗОП, касаещи обжалванията. Решение, което ние предлагаме на всички институции при срещите ни с тях е въвеждането на предквалификация за големите обекти. Това ще съкрати сроковете, ще елиминира основанията за обжалвания и ще гарантира, че като изпълнители ще влязат сериозни фирми с капацитет да реализират обектите.

– В новата стратегия за концесиите е записано, че при строителството на инфраструктурни проекти на стойност над 50 млн. евро задължително трябва да се направи финансов анализ за отдаване на концесия. И ако той покаже, че това е икономически изгоден и добър модел, те задължително ще се отдават на концесия вместо с търг за обществена поръчка. Как ще се отрази това на българските строителни фирми?

– По принцип публично-частното партньорство при строителство на автомагистрали и съоръженията към тях е добър и работещ модел в редица европейски страни. Това е практика във Франция, където държавата предоставя на концесия строителството на тунели и част от пътната мрежа. Логично е тези концесии да са за по-дълъг период, тъй като се контролира размера на таксите за преминаване през тях. При този модел държавата има възможност да привлича частни финансови средства при строителството на големи, обществено значими инфраструктурни обекти. Българските строителни фирми биха се възползвали от такъв модел, но са особено важни условията, при които ще се отдават на концесия.

– С колко трябва да бъде увеличен бюджетът за поддръжка и превантивен ремонт на пътната мрежа у нас, за да си гарантираме качествени пътища?

– Ясно е, че средствата, предвидени за поддръжка и превантивен ремонт на пътната мрежа са крайно недостатъчни за да се изпълняват СМР в пълен обем. Към момента възложителят възлага изпълнението на ремонтни дейности на малка част от увредените участъци. Категорично считаме, че средствата трябва да се увеличат, но за обема на това увеличение трябва да се произнесат компетентните органи.

Според нас би било добре да се прави рехабилитация на около 2000 км. от републиканските пътища годишно, с цел да се подобри състоянието на републиканската пътната мрежа. Мисля, че сега се изпълняват ремонти на приблизително 500 км годишно. По отношение на общинските пътища, ремонтите се финансират от бюджетите на общините. Може би трябва да се помисли да се отделят повече средства за пътища, при формирането на тези бюджети. Тези и други актуални теми ще дискутираме на срещите, които ни предстоят с АПИ и с ръководството на НСОРБ.

– Как държавата може да помогне на бизнеса за решаване на проблема с липсата на достатъчно квалифицирани кадри?

– Сред приоритетите в работата на ръководството на Камарата на строителите в България е търсене и намиране на решения за все по задълбочаващия се проблем с липсата на кадри в сектора. В тази връзка проведохме работна среща с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Организираме форуми, на които събираме представители на средните професионални и висшите училища. КСБ има и специално създадено дружество „Строителна квалификация“ ЕАД, което да работи за реализиране на политиката на Камарата в сферата на професионалното образование.

Решението е в съвместните действия на държавата, бизнеса и образователните институции. КСБ има и конкретни предложения като въвеждане на дуално обучение, включване на по-голям брой строителни и свързани със сектора специалности в списъка на защитените от държавата, изграждане на тренировъчно- учебни центрове, с използване и на възможностите на ПЧП.




Последно в Лента