Разпореждане със собственото имущество

Ако майка ми е закупила жилище след смъртта на баща ми, може ли да го продаде или дари на някого без моето съгласие и наследявам ли я аз? Габриел Я. Според чл.77 от Закона за собствеността (ЗС) правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Такъв друг начин може да бъде например наследяване. В момента, в който едно лице придобие собствеността върху даден имот, може свободно да се разпорежда с него. И то за целия период на своя живот. Това означава, че може да го продава, заменя, да го ипотекира, да го дава под наем и всичко останало. В случая майката може да продаде жилището, без да търси съгласието на сина си. Не стоят така нещата обаче в хипотезата, ако тя реши да дари този имот. Според чл. 28 от закона, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Т.е. в конкретния случай майката не може да дари или завещае въпросното жилище. Според ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Аргумент в тази посока е и чл.14, ал.1 от ЗН, според който всеки може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество. Още втората алинея обаче указва, че завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците. Собственикът не може да завещае онази част от имуществото, която законът счита за запазена за определена група от хора - деца, внуци, родители, съпруг. Това означава, че майката не може да дари или завещае жилището, без да се съобрази, че трябва да запази законната част на сина си. Естествено, тя може да го направи, но под страх от възможна претенция от страна на законния наследник - сина. Всеки, претърпял вреди, има право на иск пред съд за възстановяване на запазената част от наследството, се посочва в чл.30, ал.1 от ЗН. Правото се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес. Това право се погасява с 5-годишна давност. Ограниченията обаче са само за завещанията и даренията - или казано иначе - за безвъзмездните действия. И то ако съответният наследодател има като наследници само деца, внуци, родители, съпруг. Съществува и хипотеза имотът да се прехвърли с покупко-продажба на друго лице, като обаче примерно се прикрива дарение, безвъзмездно действие. Това също би накърнило запазената част на сина. Тогава тази сделка, която се нарича прикрита или симулативна, може да бъде оспорена. В делото обаче трябва да се докаже, че истинското намерение на майката е било да надари дадено лице и чрез покупко-продажбата го е прикрила. Що се отнася до това, дали синът е наследник на майка си, тук няма никакво съмнение. Чл.5 от ЗН изрично посочва, че децата на починалия наследяват по равни части. И чак когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив. После идват братя, сестри и т.н. Трябва да се отбележи, че наследодателят може да се разпореди предварително с имуществото си чрез дарение и завещание. Нещо повече. ЗН позволява на всеки наследодател да раздели имуществото, което притежава към даден момент, и приживе. Според чл.77, ал.1 от ЗН той може дори да включи в тази т.нар. приживна делба и запазените части на бъдещите наследници.

Според чл.77 от Закона за собствеността (ЗС) правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Такъв друг начин може да бъде например наследяване.
В момента, в който едно лице придобие собствеността върху даден имот, може свободно да се разпорежда с него. И то за целия период на своя живот. Това означава, че може да го продава, заменя, да го ипотекира, да го дава под наем и всичко останало.
В случая майката може да продаде жилището, без да търси съгласието на сина си.
Не стоят така нещата обаче в хипотезата, ако тя реши да дари този имот. Според чл. 28 от закона, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Т.е. в конкретния случай майката не може да дари или завещае въпросното жилище. Според ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
Аргумент в тази посока е и чл.14, ал.1 от ЗН, според който всеки може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество. Още втората алинея обаче указва, че завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците. Собственикът не може да завещае онази част от имуществото, която законът счита за запазена за определена група от хора - деца, внуци, родители, съпруг.
Това означава, че майката не може да дари или завещае жилището, без да се съобрази, че трябва да запази законната част на сина си. Естествено, тя може да го направи, но под страх от възможна претенция от страна на законния наследник - сина. Всеки, претърпял вреди, има право на иск пред съд за възстановяване на запазената част от наследството, се посочва в чл.30, ал.1 от ЗН.  Правото се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес. Това право се погасява с 5-годишна давност.
Ограниченията обаче са само за завещанията и даренията - или казано иначе - за безвъзмездните действия. И то ако съответният наследодател има като наследници само деца, внуци, родители, съпруг.
Съществува и хипотеза имотът да се прехвърли с покупко-продажба на друго лице, като обаче примерно се прикрива дарение, безвъзмездно действие. Това също би накърнило запазената част на сина. Тогава тази сделка, която се нарича прикрита или симулативна, може да бъде оспорена. В делото обаче трябва да се докаже, че истинското намерение на майката е било да надари дадено лице и чрез покупко-продажбата го е прикрила.
Що се отнася до това, дали синът е наследник на майка си, тук няма никакво съмнение. Чл.5 от ЗН изрично посочва, че децата на починалия наследяват по равни части. И чак когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив. После идват братя, сестри  и т.н.
Трябва да се отбележи, че наследодателят може да се разпореди предварително с имуществото си чрез дарение и завещание. Нещо повече. ЗН позволява на всеки наследодател да раздели имуществото, което притежава към даден момент, и приживе. Според чл.77, ал.1 от ЗН той може дори да включи в тази т.нар. приживна делба и запазените части на бъдещите наследници.

• коментара
• коментирай

• още